В сърцето на провинциална Индия младо селско момиче намира утеха в компанията на приятеля си. Връзката им превъзхожда обикновената дружба, когато се впускат в дивото, желанията им се разпалват от опияняващата примамка на необузданата пустош. Горещината на страстта пламва във вените им, а тръпката на прегрешението подхранва всяко тяхно движение. Пресеченият терен става тяхна детска площадка, телата им са вплетени в танц, стар като самото време. Момичето, видение за невинност и желание, се отдава на първичните пориви, които ги консумират. Приятелят ѝ, опитен любовник, я насочва през лабиринта на удоволствието, докосването му я разпалва. Симфонията на тяхното правене на любов отеква в пустошта, свидетелство за суровата, нефилтрирана страст, която определя връзката им. Това не е просто секс; негов празник на любовта, нескрито доверие към човешкото тяло в най-древната среда на изследване на най-сурното от човека тяло.