След бурна седмица на съмнение в себе си и несигурност, Анна се оказа жадна за уюта на допира на съпругата си. Вкусът на меките ѝ устни към нейните беше позната котва, заземяваща я в реалността на тяхната връзка. Целувките им се задълбочиха, телата им се вплетоха в танц, стар колкото самото време. Желанията на Анна нарастваха, копнежът ѝ за още стана осезаем. Жадуваше усещането езика на съпругата ѝ да изследва най-интимната ѝ област, да я вкусва, да я утвърждава. Удоволствието беше непреодолимо, завещание за споделената им страст и разбиране. Всяко докосване, всяко облизване, изпращаше вълни от екстазно обикаляне из Анна, утвърждавайки мястото ѝ в света. Правенето им на любов беше празник на тяхната връзка, свидетелство за силата на женския избор и красотата на общите им желания.